Велимир Полянов има над 20 години опит в ИТ индустрията като софтуерен архитект, ръководител на екип и разработчик на софтуер. Той е е част от екипа на Endava в София от 2018 г., където започва веднага след като се завръща в България след 7 години в Норвегия. Запален е по изграждането на перфектния софтуер и различни подходящи техники като Unit Testing, Clean Code, Code Quality, Quality Gates, Test Driven Development, Continuous Integration, Continuous Delivery, Test Automation и много други. През последните години изследва и техники за софтуерна архитектура и системен дизайн.

Велимир е сред лекторите на онлайн конференциата Tech Flow Europe - Software Engineering for a Digital Age (15-16 април 2021), организирана от Endava.

Пред Economy.bg Велимир Полянов коментира промените и тенденциите в софутерното инженерство и какво трябва да знае и умее един софтуерен инженер в post-covid ерата.

Как софтуерното инженерство се промени през последните 10 години?
Вече сме в ерата на отворения код (open source software). По света има все повече програмисти и те се сблъскват с еднакви проблеми. Все повече от тях споделят опита си в open source проекти, които могат да се използват безплатно, и те в много случаи са по-добри от платените. Вече има готов модул или библиотека за всичко. Така работата, за която преди трябваше цял екип, сега често може да се свърши от един-двама души.

Друга тенденция, която забелязвам, е, че все повече млади (и неопитни) хора се насочват към IT сектора. Или пък хора, които сменят попрището, и от друга професия се пренасочват към IT. Заради недостига на кадри университетите и софтуерните академии не могат да подготвят достатъчно хора и фирмите като Еndava организират собствени програми за обучения, след които дават шанс на представилите се добре да започнат работа.

Какво трябва да знае и умее един софтуерен инженер в post-covid ерата?
По време на ковид епидемията индустрията не се промени особено, само търсенето се повиши значително. Уменията, необходими на софтуерните инженери остават същите, но комуникационните умения имат още по-голямо значение, тъй като ще работим повече онлайн (отдалечено) и по-рядко ще се виждаме в офиса. Вече сме свидетели на проекти, които започват (и дори завършват) изцяло онлайн без никога да сме се срещали на живо с клиентите и дори с някои от колегите. А знаем колко по-трудно е да се разберем с човек, който не е на живо пред нас.

Какви са тенденциите при програмните езици и какво е бъдещето на програмирането?
Все повече готови библиотеки, все повече отворен код и все по-голяма насока към облака. Бих казал че езиците, на които най-бързо и лесно се разработват cloud приложения, ще станат най-разпространени в бъдеще.